BL — LARRY ROMANOFF –Демокрацията – най-опасната религия — Глава 1 — Въведение

 

Демокрацията – най-опасната религия.

Глава 1 – Въведение

от Лари Романоф

Превод: Велеслав Гривов

 

ENGLISH    BULGARIAN

 

След като са израснали в западна демократична политическа среда, американците (да, и други също, но най-вече американците) по проект от раждането си са закърмени с убеждението, че някаква форма на многопартийна избирателна система – която свободно можем да наречем “демокрация” – е, дори и със случайни недостатъци, правилният начин, единственият начин, начинът, който Бог е предвидил, когато е създал Вселената. Не е несправедливо да се твърди, че американците обикновено вярват – защото така са научени още от раждането си – че всички народи се стремят към тяхната по-добра и просветена форма на управление и че с развитието на тези народи те естествено ще се насочат към това, което американците смятат за вярно – че “демокрацията”, независимо от нейното определение, е “универсална ценност”, защото представлява връх на цивилизацията. И наистина, “демокрацията” много често се представя като отражение на “копнежите на цялото човечество”.

 

Но тези мнения и убеждения изглеждат в по-голямата си част като неизследвани позиции, които изглежда никога не са били открито оспорвани или дори обсъждани, позиции, които чрез поколенията на интензивна и непрекъсната пропаганда са придобили статута на разкрити религиозни истини, които не могат да бъдат поставени под въпрос, защото по своята същност не подлежат на съмнение. Подробно съм разгледал пропагандните митове и тактики, довели до тази ситуация, в поредица от статии в електронната книга, озаглавена “Бърнейс и пропагандата” (Bernays and Propaganda). Тя съдържа всички необходими препратки и би си заслужавало да ѝ отделите време, за да я прочетете и да разберете колко дълбоко това е проникнало в американското общество.[1]

 

Кампанията за фалшива пропаганда, целяща да внедри теологията на демокрацията в американската психика, започва в началото на 1900 г. с Едуард Бърнейс (Edward Bernays) и Уолтър Липман (Walter Lippmann) – двама евреи, които приемат инструкции от Ротшилд и Лондонското сити. Липман и Бърнейс пишат за откритото си презрение към “податливата и безнадеждно зле информирана публика” в Америка. Липман вече e писал, че народът в условията на демокрация е просто “объркано стадо” от “невежи и неумели странници”, които трябва да бъдат поддържани само като “заинтересовани зрители”, които да бъдат контролирани от (еврейското) “тайно правителство”. Те стигат до заключението, че в многопартийната избирателна система (демокрацията), общественото мнение трябва да бъде “създавано от организирано разузнаване” и “проектирано от невидимо правителство”, а народът да бъде принизен до статута на неинформирани наблюдатели – ситуация, която съществува без прекъсване в САЩ през последните 95 години. “Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което е истинската управляваща власт в нашата страна.”[2]

 

Бърнейс заявява, че е необходимо да се приложи “научната дисциплина”, а именно психологията на пропагандата, към функционирането на демокрацията, където нейните социални инженери “ще осигурят на модерната държава основа, върху която може да се реализира нова стабилност”. Именно това Липман нарича необходимост от “разузнаване и контрол на информацията” в демокрацията, като заявява, че пропагандата “има легитимна и желана роля в нашата демократична система”. И двамата мъже си представят съвременното американско общество като доминирано от “относително малък брой хора, които разбират умствените процеси и социалните модели на масите”. За Бърнейс това е “логичен резултат от начина, по който е организирано нашето демократично общество”, без да отбелязва, че европейските му еврейски господари са го организирали по този начин.

 

Липман и Бърнейс не са били независими в извратения си възглед за пропагандата като “необходимост” на демокрацията, както не са били независими и във военния маркетинг, като са черпили теориите и инструкциите си от ционистките си господари в Лондонското сити и всъщност са ги тествали в Обединеното кралство, преди да ги пренесат в САЩ. Многопартийната избирателна система не е разработена и въведена, защото е най-напредналата форма на управление, а по-скоро защото единствено тя предлага най-големи възможности за корумпиране на политиците чрез контрол върху парите и за манипулиране на общественото мнение чрез контрол върху пресата. В книгата си “Проектиране на съгласието (The Engineering of Consent)” Бърнейс открито заявява, че “проектирането на съгласието е самата същност на демократичния процес”. С други думи, същността на демокрацията се състои в това, че няколко “невидими хора” манипулират обърканото стадо, за да повярва, че контролира прозрачна система на управление, като избира един от двама предварително избрани кандидати, които вече са купени и платени от същите невидими хора. След политическите последици от войната във Виетнам и оставката на Никсън, тайното правителство на Бърнейс заработва на пълни обороти и американският политически пейзаж се променя завинаги. Основна част от това “демократично свръхусилване” е почти незабавното създаване през 1973 г. на базиран в САЩ мозъчен тръст, наречен “Трилатерална комисия (The Trilateral Commission)“, който се фокусира върху “кризата на демокрацията”, която проявява явни признаци, че отива там, където никой не трябва да ходи. Първият им голям доклад, публикуван от Нюйоркския университет(New York University) през 1975 г., е озаглавен “Кризата на демокрацията (The Crisis of Democracy)[3][4], чийто водещ автор е харвардският професор Самюъл Хънтингтън (Samuel Huntington). В документа Хънтингтън заявява, че “60-те години на ХХ век са свидетели на подем на демократичния плам в Америка”, с тревожно нарастване на броя на гражданите, участващи в шествия, протести и демонстрации, като всичко това е доказателство за “утвърждаване на равенството като цел в социалния, икономическия и политическия живот”, а равенството е нещо, което никоя демокрация не може да си позволи. Той твърди, че: “Същността на демократичния подем през 60-те години на ХХ век е общо предизвикателство към съществуващите системи на власт, обществени и частни. Под една или друга форма той се проявява в семейството, университета, бизнеса, обществените и частните сдружения, политиката, държавната администрация и военните сили.”

 

Хънтингтън, който е бил пропаганден консултант на американското правителство по време на войната му във Виетнам, се оплаква още, че обикновените хора вече не смятат елитите и банкерите за по-висши и не се чувстват задължени или длъжни да се подчиняват. Хънтингтън стига до заключението, че САЩ страдат от “излишък на демокрация”, като пише, че “ефективното функциониране на една демократична политическа система обикновено изисква апатия и неангажираност”, заявявайки, че това е от решаващо значение, тъй като именно тези качества на обществото “позволяват на демокрацията да функционира ефективно”.

 

Той завършва доклада си, като заявява, че “уязвимостта на демокрацията, по същество “кризата на демокрацията”, произтича от обществото, което се образова и участва, и че нацията се нуждае от “по-балансирано съществуване” с това, което той нарича “желателни граници на разширяването на политическата демокрация”. С други думи, истинската криза на демокрацията се състояла в това, че народът започнал да вярва в частта управление от народа, за народа и не само действително участвал, но и започнал да презира и да не се подчинява на онези, които управлявали страната единствено заради собствената си финансова и политическа изгода. И, разбира се, решението било да се конструира социална ситуация с по-малко образование и демокрация и повече власт от страна на тайното (еврейско) правителство. Демокрацията, според Хънтингтън, се състояла от привидност, но не и от съдържание, конструкция, чрез която хитрите елити подбират кандидати, за които народът може да се преструва, че гласува, но които ще бъдат контролирани от и ще се подчиняват на господарите си. След като хората са участвали в “демокрацията”, от тях се очаква да се върнат към нормалното си състояние на апатия и неангажираност.

 

С други думи, невежеството, необходимо за поддържането на многопартийната система на управление, е изложено на риск да бъде подкопано от учениците, които всъщност научават неща, които тайното правителство на Бърнейс не иска да научат. Комисията заявява, че е особено загрижена за училищата и университетите, които не си вършат работата по “правилното индоктриниране на младите”, и че “трябва да имаме повече умереност в демокрацията”. Оттук нататък пътят напред е ясен: младите хора в Америка вече ще бъдат “правилно индоктринирани” както от системата на държавните училища, така и от университетите, за да станат “по-умерени”.И по-невежи.

 

Преди Хънтингтън и студентския активизъм от 60-те години на ХХ век имаме друг известен експерт по пропаганда, политика и фашизъм в лицето на друг американски евреин – Харолд Ласуел (Harold Lasswell), който с възхищение е описван като “водещ американски политолог и теоретик на комуникациите, специализиран в анализа на пропагандата”, като се твърди, че Ласуел е “класиран сред половин дузината творчески новатори в социалните науки през ХХ век”. Подобно на Липман и Бернайс преди него, както и на Хънтингтън и други след него, Ласуел е на мнение, че демокрацията не може да се поддържа без авторитетен елит, който формира, оформя и контролира общественото мнение чрез пропаганда. Той заявява, че ако елитите нямат необходимата сила, за да принудят масите да се подчиняват, тогава “социалните ръководители” трябва да се обърнат към “изцяло нова техника на контрол, до голяма степен чрез пропаганда”, поради “невежеството и суеверието на масите”. Той твърди, че обществото не бива да се поддава на “демократичните догматизми за това, че хората са най-добрите съдници на собствените си интереси”, защото те не са такива. Освен това “най-добрите съдии са елитите, на които трябва да се осигурят средства за налагане на тяхната воля в името на общото благо”. Рокфелероватаи другифондации и мозъчни тръстовепостепенно изпълняват този съвет вече почти 100 години.

 

Демокрацията винаги е била изтъквана на Запад като най-съвършената форма на управление, но под влиянието на огромна пропагандна кампания тя скоро се е преобразила във връх на просветената човешка еволюция и в самостоятелна религия, със сигурност в съзнанието на американците, но и на Запад като цяло. Тъй като многопартийната избирателна система формира основата на външния (чуждестранен и паразитен) контрол върху правителството на САЩ, било е наложително тази фикция да се вкара директно в американската психика. Те са го направили до такава степен, че “демокрация”, с хилядите си значения, днес е равностойна на пасаж от Библията – послание от Бога, което по своята същност не може да бъде поставено под съмнение. Бърнейс и хората му са източникът на дълбокото, трайно и очевидно фалшиво убеждение във всяко американско сърце, че демокрацията е “универсална ценност”. Един от най-глупавите и устойчиви митове, създадени от тези хора, е приказката, че докато всеки народ еволюира към съвършенство и просветление, неговата ДНК мутира и той развива дадено от Бога, може би генетично, желание за многопартийна политическа система. Това убеждение е пълна глупост, без нито едно историческо или друго доказателство в негова подкрепа, глупав мит, създаден, за да заблуждава още повече обърканото стадо.

 

В статия в NYT (в. “Ню Йорк Таймс”)[1]Джейсън Стенли (Jason Stanley) и Весла Уивър (Vesla Weaver) отбелязват: “Философът Елизабет Андерсън (Elizabeth Anderson) твърди, че когато политическите идеали се разминават много силно с реалността, самите идеали могат да ни попречат да видим разминаването. Когато официалната история се различава значително от реалността на практика, официалната история се превръща в своеобразна маска, която ни пречи да възприемем действителността.”[5] Това означава, че ако пропагандата е не само непрестанна и повсеместна, но и ако нейните постулати са твърде далеч от фактическата истина, жертвите на тази пропаганда губят способността си да отделят фактите от измислиците и стават неспособни да разпознаят несъответствието между своите убеждения и реалния свят, вярвайки, че техният свят съответства на религиозно вдъхновените постулати на тяхната пропаганда, дори когато ясно и най-очевидно не съответства. Теорията не е интуитивно очевидна, но е силно подкрепена от факти. Недостатъците, присъщи на многопартийната избирателна система, са толкова огромни, толкова ослепително очевидни и също толкова сериозни, но все пак привидно напълно непрозрачни.

 

В следващите статии от тази поредица ще разгледаме тези недостатъци един по един. Бих искал да направя един последен коментар тук: В “Кризата на демокрациятаХънтингтън открито признава, че “демократичният процес”, т.е. подчинените да избират своите лидери и/или да решават цялостната траектория на всяка институция, почти неизбежно ще доведе до провал. Хънтингтън: “Университет, в който назначенията на преподаватели подлежат на одобрение от студентите, може да е по-демократичен, но е малко вероятно да е по-добър университет. По подобен начин армиите, в които заповедите на офицерите са били обект на вето от страна на колективната мъдрост на техните подчинени, почти винаги са стигали до катастрофа на бойното поле. Накратко казано, арените, на които демократичните процедури са подходящи, са ограничени.” Ако това все още не е ясно, човекът казва, че “демокрацията” се проваля навсякъде, където е била изпробвана, но твърди, че въпреки това е “подходяща” за националните и други правителства. Това е един от шизофреничните недостатъци, които ще изследваме.

 

*

Бележка на преводача:Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне”. (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).

Пълният му архив може да се види на адрес

https://www.bluemoonofshanghai.com/ + https://www.moonofshanghai.com/

Можете да се свържете с него на адрес:

2186604556@qq.com

*

Бележки (Всички на английски)

[1] Ron Unz – Our American Pravda

https://www.unz.com/runz/our-american-pravda/

[2] Arthur Koestler – The Thirteenth Tribe

https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/05/ARTHUR-KOESTLER-THE-THIRTEEN-TRIBE.pdf

[3] Benjamin H. Freedman – The Truth about Khazars

https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/05/Benjamin-H-Freedman-The-Truth-About-The-Khazars.pdf

[4] Bernays and Propaganda

https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/BERNAYS-AND-PROPAGANDA-.pdf

[5] PROPAGANDA AND THE MEDIA

https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/11/ENGLISH-PROPAGANDA-and-THE-MEDIA.pdf

 

*

Тази статия може да съдържа материали, защитени с авторски права, чието използване не е изрично разрешено от собственика на авторските права. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.

Copyright © Larry RomanoffBlue Moon of ShanghaiMoon of Shanghai, 2022