BL — LARRY ROMANOFF: Демокрацията – най-опасната религия — Глава 13 – От демокрация до фашизъM

November 16, 2022

Демокрацията – най-опасната религия.

Глава 13 – От демокрация до фашизъM

от Лари Романоф

Превод: Велеслав Гривов

 

 

 

Фашизмът е политическа идеология, която има авторитарен характер, силен национализъм и войнствен милитаристичен мироглед. Фашизмът носи предимно корпоративна перспектива в противовес на социалистическия възглед, насочена към задоволяване на нуждите, ценностите и целите на финансите и корпорациите, като организира както икономиката, така и политическата система в съответствие с тази програма. Фашисткото правителство активно потиска всяко възражение срещу неговата идеология и ще смаже всяко движение, което му се противопоставя. В съответствие с войнствения си характер фашистките правителства обикновено разглеждат насилието и войната като стимул за националния дух и жизненост. Тъй като са политически десни, те поддържат позициите си чрез твърд контрол или подчинение на медиите и най-често се ангажират с огромен набор от лъжи и измами. Тези правителства са склонни към фанатизъм, ако не и към расизъм, неизменно се нуждаят от “врагове“, за да постигнат обществена солидарност, и често са върховни или поне “изключителни” в самооценката си. Те или вярват, или се преструват, че вярват, че имат лиценз за истината. Големите военни бюджети, създаването и демонизирането на измислени врагове с цел насаждане на страх и поддържане на контрол върху населението са типични характеристики на фашисткия режим, както и масовото обществено следене.

 

През 1995 г. италианският учен Умберто Еко (Umberto Eco) публикува статия, озаглавена “Вечният фашизъм (Eternal Fascism)“, в която разглежда характеристиките на фашистките режими. През 2003 г. Лоурънс У. Брит (Laurence W. Britt) извършва отлична и научно обоснована работа по разбор и категоризация на миналите фашистки режими, в която разкрива общите нишки, свързващи всички тях в “моделите на национално поведение и злоупотреба с власт“. Той пише, че “дори беглото проучване на тези фашистки и протофашистки режими разкрива абсолютно поразителното сходство на техните начини на действие (modus operandi), (което) не е ново откритие … но е полезно … за хвърляне на необходимата светлина върху настоящите обстоятелства“. Тук включвам сбор от редактирани откъси от тези два документа с допълнителен собствен коментар. Значимите твърдения на тези двама автори са в кавички. Това е списък на характеристиките на фашистките държави, взет от оригиналната статия на Брит:

 

13.1. Ранни предупредителни признаци на фашизма

 

    • Мощен и продължаващ национализъм
    • Превъзходство на военните
    • Обсебване от националната сигурност
    • Обсебване от престъпления и наказания
    • Идентифициране на враговете / изкупителните жертви като обединяваща кауза
    • Пренебрежение към правата на човека
    • Корпоративната власт е защитена, а трудовата сила е потисната
    • Контролирани средства за масова информация
    • Широко разпространен шуробаджанащина и корупция
    • Преплитане на религията и правителството
    • Фалшифициране на избори
    • Пренебрежение към интелектуалците и изкуствата
    • Разпространен сексизъм

 

Ако разгледаме САЩ по тези критерии, ще открием почти пълно съвпадение. Със сигурност САЩ имат най-яростния национализъм от всички съвременни нации, като истерията на патриотизма и почитането на знамето не стихва и дори се засилва, а заблуждаващата теория за американската изключителност е все така яростна. Военното превъзходство не подлежи на съмнение, тъй като САЩ харчат за военните си почти два пъти повече, отколкото останалата част от света, взети заедно, и са най-големият производител и търговец на оръжие в света. Президентът Обама заяви категорично, че за да останат САЩ “мирни и проспериращи“, те се нуждаят от най-голямата и най-мощна армия в света, за да поддържат смазващо военно превъзходство. Обсебването от въпросите на националната сигурност е толкова често срещано в САЩ днес, че се е превърнало в обект на присмех. Укрива се всякаква информация, лъже се по всякакъв начин, извършват се всякакви престъпления – всичко това под предлог “национална сигурност“. Брит отбеляза, че апаратът за национална сигурност обикновено е инструмент за потисничество, действащ тайно и извън всякакви ограничения, като действията му винаги се оправдават със защитата на “националната сигурност“, и че поставянето под въпрос на тези потиснически дейности сега често се представя като непатриотично или дори предателско.

 

Брит отбелязва, че всички фашистки режими са били обсебени от престъпността и наказанието, като заявява, че повечето от тях са “поддържали драконовски системи на наказателно правосъдие с огромни затвори” – перфектно описание на днешна Америка, включително “безконтролната власт и необузданите злоупотреби” на полицията. Той също така отбелязва, че във всички тези фашистки държави “нормалната” престъпност и политическата престъпност са почти взаимозаменяеми, “често обединени в скалъпени наказателни обвинения … използвани срещу политическите противници на режима“. Тези характеристики на престъпността, наказанието и лишаването от свобода са все области, в които Америка днес е водеща в света с голяма разлика, както вече сме видели.

 

Що се отнася до враговете, които са необходими за солидарност и поддържане на “обединяваща кауза“, САЩ също са изключителен световен лидер, който създава реални и измислени врагове не само за себе си, но и върши доста добра работа в създаването на враждебност по целия свят. Всъщност, отличителна черта на САЩ е разпространяването по целия свят на играта, наречена “Нека ти и той да се биете.“, както виждаме днес в Азия и с намесите в Украйна, Русия, Китай и десетки други страни. Създаването на политически хаос и големи военни рискове е обща фашистка черта, което отчасти е причина за необходимостта от военно надмощие, черно-бялата Америка се опитва да раздели света на идеологически фракции, често в подготовка за война. В продължение на няколко десетилетия САЩ издояваха Студената война докрай, като изкарваха Съветския съюз отявлен враг и създаваха враждебност там, където такава не съществуваше. След разпадането на СССР, САЩ се обърнаха незабавно към други страни, като никога не забравиха Русия, а след това създадоха своя “Пърл Харбър момент” от 11 септември, който им позволи да имат постоянен враг в лицето на “тероризма” – война, която никога няма да бъде спечелена, тъй като САЩ създават всички терористични събития, за да я удължат. Това има и допълнителното предимство да демонизира всички мюсюлмани по света, като същевременно приравнява всички араби с терористи. Достатъчно врагове за цял живот фашизъм.

 

Основна практика на едно фашистко или предфашистко правителство е демонизирането на “другите“, на външните хора, които са враг. За хората тези (обикновено въображаеми) врагове представляват не само основен крайъгълен камък на фашистката държава, но и основно лепило за тяхната изфабрикувана национална идентичност. Така обединен срещу общия друг, фашизмът става дълбоко расистки по дефиниция и на практика. Това демонизиране на избраните врагове е толкова силно, че пацифизмът или липсата на войнственост са равносилни на предателство, на симпатии към врага. Или, според днешния американски лексикон, “оказване на помощ и подкрепа на врага“. В света на фашизма несъгласието е предателство. Джордж Буш и Дик Чейни: “Ако не сте с нас, значи сте против нас“. Държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес: “В света има само два вида хора: Християни, които вярват в капитализма, и другият вид.” В своето изследване на тези режими Брит пише, че “най-значимата обща нишка” между тях е демонизирането на другите народи като врагове на държавата, “за да се отклони вниманието, да се прехвърли вината и да се насочи разочарованието в контролирани посоки“. Той твърди, че избраните от тях методи – пропаганда и дезинформация – обикновено са били ефективни. Брит отбеляза, че “активните противници на тези режими неизбежно са били обявявани за терористи и съответно са били унищожавани“, което точно се случва днес в САЩ, където все по-често се случва оспорващите системата да бъдат обявявани за терористи, дори до степен на “хранителни терористи”.

 

Днес никой разумен човек не може да твърди, че САЩ са загрижени за правата на човека, със сигурност не и извън континенталната част на САЩ, а все по-малко и в рамките на своите граници. С изключение на Израел, САЩ имат най-лошите резултати по отношение на нарушенията на правата на човека през последните няколкостотин години, които далеч надхвърлят тези на хора като Сталин, Хитлер или японците. В края на краищата именно САЩ са изградили и все още поддържат най-голямата мрежа от затвори и кораби за изтезания в световната история, въпреки че американските медии са премахнали тази тема от списъка с публикации.

 

Що се отнася до медийния контрол, американското правителство го осъществява не чрез собственост или пряка цензура, а чрез един кабал от тясно преплетени интереси, работещи по един и същ точен дневен ред, което почти напълно елиминира необходимостта от открити действия. Корупцията и шуробаджанащината в американското правителство днес са толкова живи и агресивни, колкото никога не са били в нито едно общество по което и да е време в най-новата история. Самите лобита, работещи с тайното правителство, са повече от достатъчно доказателство за това, като корупцията нараства забележимо всяка година. Американците могат да спорят по въпроса за интеграцията на религията и правителството, но макар на теория религията да е отделена от държавата, на практика тя е свързана с нея. Имаме Джордж Буш, който ни казва, че Бог му е казал да нахлуе в Ирак и да го унищожи, Обама, който ни казва, че изкуплението на Христос му дава утеха всеки ден, и дълъг списък от други глупости, показващи, че евангелистката истерия никога не е далеч от правителството, дори и само за да заблуди невежото население. Брит отбеляза, че религията и управляващият елит са свързани по някакъв начин. “Фактът, че поведението на управляващия елит е несъвместимо с предписанията на религията, обикновено се замита под килима. Пропагандата поддържа илюзията, че управляващите елити са защитници на вярата и противници на “безбожниците“.

 

Всяка година в американската избирателна система все по-открито се прокрадват фалшиви избори. Братът на Джордж Буш премахна повече от 50 000 души от избирателните списъци във Флорида, като всички те бяха легитимни гласоподаватели и биха били достатъчни, за да осигурят изборна победа (бел. на превосача: на Ал Гор, който изгуби Флорида и не успя да стане президент на САЩ). Дори и тогава, когато гласовете най-накрая бяха преброени точно, беше доказано, че Буш е загубил изборите, но последиците не можеха да бъдат отменени. Също така новите цифрови машини за гласуване бяха осъдени дори от тези, които ги проектираха, като широко отворени за изборни измами и манипулации до степен да променят резултата от всеки глас. Нещо повече, открито се признава, че дори и без манипулации, точното преброяване на гласовете не е физически възможно. Но правителството продължава да внедрява тези системи, като трябва да се предположи, че това е свързано с техния потенциал за манипулиране.

 

ЛОС АНДЖЕЛИС, КАЛИФОРНИЯ – 17 АПРИЛ: Членове на Националсоциалистическото движение (НСД) се събират край кметството на 17 април 2010 г. в Лос Анджелис, Калифорния. На митинг на НСД срещу незаконната имиграция през октомври в Ривърсайд, Калифорния, се стига до сбивания между неонацистите и контрапротестиращите. (Снимка: David McNew/Getty Images)

 

Всеобщо известно е, че САЩ от десетилетия затъпяват в образованието, лишават образователните системи от средства, използват все по-неквалифицирани преподаватели и професори на непълно работно време, увеличават разходите за обучение до степен, в която скоро образованието ще бъде недостъпно. Не е нужно образование, за да разберем, че единственият възможен резултат е все по-необразовано и невежо население. В своето изследване Брит отбелязва, че “интелектуалната и академичната свобода са били считани за подривни за националната сигурност и патриотичния идеал. Университетите са били строго контролирани; политически неблагонадеждните преподаватели са били тормозени или елиминирани. Нетрадиционните идеи или изразяването на несъгласие са били силно атакувани, заглушавани или смазвани“. Това представлява перфектно описание на днешната ситуация в САЩ, със сигурност по отношение на смазването на инакомислието. Нямам наблюдения върху изкуствата, но САЩ изглежда се класират убедително по всяка точка от горния списък и не виждам причина американците или който и да било друг да се успокоява от това. Фашистка държава ли са САЩ? Как да избегнем положителния отговор?

 

За хората в страна като САЩ, които са лишени от ясна национална идентичност, фашизмът я създава, като подклажда огъня на фалшивия национализъм, пропагандирайки патологично лъжливото убеждение, че “най-голямата привилегия на света е да се родиш или да живееш в тази страна“, че всеки гражданин “принадлежи към най-добрите хора на света“, които по дефиниция са “добри“. Президентът на САЩ Калвин Кулидж: “Да живееш под американската конституция е най-голямата политическа привилегия, която някога е била предоставяна на човешката раса“. Майкъл Хърш използва същите джингоистични глупости, за да оправдае американската канибализация на света, като заяви, че американското глобално господство е “най-големият подарък, който светът е получавал през … може би цялата история“. Брит отбеляза мощното разпространение и прояви на националистическа символика: “От видимите показвания на знамена и вездесъщите значки за ревери винаги е била очевидна жаждата за проява на патриотичен национализъм, както от страна на самия режим, така и от страна на гражданите, попаднали в неговата лудост. Натрапчиви лозунги, гордост от армията и искания за единство са общи теми в изразяването на този национализъм.

 

За да подчертае горното, през март 2015 г. “Глобал Рисърч (Global Research)” публикува статия, озаглавена “Краят на Канада в десет стъпки: Разговор с Нейоми Улф (The End of Canada in Ten Steps: A Conversation with Naomi Wolf)”, в която се отбелязва, че тя е проучила “начина, по който отворените общества са били смазани отвътре от авторитарни елементи“, като тези, които съществуват във всички страни с дясно управление днес, и твърди, че има ‘шаблон‘, “следван от всички диктаторски управници, състоящ се от десет стъпки“, както следва:

 

    1. Позоваване на външна и вътрешна заплаха
    2. Създаване на тайни затвори
    3. Разработване на паравоенни сили
    4. Наблюдение на обикновените граждани
    5. Проникване в групи от граждани
    6. Произволно задържане и освобождаване на граждани
    7. Набелязване на ключови лица
    8. Ограничаване на пресата
    9. Обявяване на критиката – за “шпионаж”, а несъгласието – за “предателство”.
    10. Подкопаване на върховенството на закона

 

Накрая Глобал Рисърч отбелязва, че “в книгата си от 2007 г. “Краят на Америка: Писмо предупреждение до един млад патриот (The End of America: Letter of Warning to a Young Patriot), Неоми Улф не само описва тази формула за фашизъм, но и посочва как тези репресивни мерки се проявяват в съвременна Америка.”

 

Има още един елемент, свързан с фашизма в Америка, който съдържа елементи от всички характеристики, които обсъдихме, един елемент, който Холивуд и медиите са се постарали да развият, въпреки че почвата вече е била много плодородна, и тази категория са героите и супергероите. САЩ винаги са възхвалявали войната и военните герои, описвайки американското пушечно месо като “синове на свободата, даващи живота си за демокрацията“, докато те просто са избивали обеднели цивилни, за да обогатят банкерите. Еко отбелязва, че “във всяка митология героят е изключително същество, но във фашистката идеология героизмът е нормата“, като фашисткият герой няма търпение да умре, но в нетърпението си “по-често изпраща на смърт други хора“. Този черно-бял религиозен протофашизъм, който може би винаги е съществувал в Америка, е бил почвата за преклонението пред героите и победителите. Американците, в отчаяното си джингоистично желание да бъдат “добри” и да “побеждават“, и в стремежа си да докажат огромното си морално превъзходство, са се обърнали от реалността към фикцията и са ни дали Супермен, Батман, Спайдърмен и Капитан Америка. Всички те са християнски протофашисти, участващи в измислени битки на доброто срещу злото, като американците живеят като заместители на тези въображаеми същества, споделят тяхната страхотна сила и морална праведност, а костюмите им неизбежно носят етикети с надпис “Произведено в Америка (Made in America)”. И наистина, не можем да гледаме американски филм, без да се сблъскаме с тази дразнеща идеология на бялото върховенство. Помислете за филми като “Аватар (Avatar)” или “Денят на независимостта (Independence Day)”; единствената им цел е да подхранват този идеологически джингоизъм и да накарат всички зрители “да се гордеят, че са американци“. Но всичко това е измислица. Истинските американски герои не са Супермен или Спайдърмен, а Къртис ЛеМей (Curtis LeMay), Хенри Кисинджър (Henry Kissinger), Роналд Рейгън (Ronald Reagan) и Маделин Олбрайт (Madeline Albright) – всички те са криминално невменяеми психопатични убийци.

 

Интересно е, че фашисткото правителство с неговата инстинктивна омраза към социализма, всъщност е най-социалистическото от всички форми на управление, като единственото уточнение е, че фашисткият социализъм подхранва корпорациите, докато нормалният социализъм подхранва населението. Това, което бихме могли да наречем “корпоративен социализъм“, какъвто съществува днес в САЩ, е доста точно определение на фашизма. Данъчните облекчения, които облагодетелстват предимно или изключително богатите, неравенството в доходите, премахването на всякаква мрежа за социална сигурност, различни закони за богатите и влиятелните, отколкото за бедните, корпоративен имунитет за престъпления, липса на корпоративна регулация и надзор – това са типични характеристики. Брит отбеляза, че “тъй като организираният труд се е разглеждал като единствения център на власт, който би могъл да оспори политическата хегемония на управляващия елит и неговите корпоративни съюзници, той неизбежно е бил смазван или обезсилван“. Правителството и елитът на САЩ, с изключение на един кратък исторически период, винаги са се стремели да унищожат работниците, за да защитят печалбите на големия бизнес. В изследването на Брит “бедните формират долна класа, (а) да си беден се смята за нещо подобно на порок“. И в коя държава днес цветът на кожата и бедността са криминализирани? Разбира се. В най-голямата фашистка държава в света – Америка.

 

Той също така отбелязва ширещите се шуробаджанащина и корупция между политическия и корпоративния елит и заявява, че “при наличието на контрол върху апарата за национална сигурност и заглушаване на медиите тази корупция до голяма степен не е била ограничавана и не е била добре разбрана от населението“. Корупцията и шуробаджанащината днес са толкова живи и агресивни в американското правителство, колкото никога не са били в нито едно общество по което и да е време в най-новата история. Самите лобита, работещи с тайното правителство, са повече от достатъчно доказателство за това, като корупцията нараства забележимо всяка година. По същия начин никой разумен човек вече не може да поставя под съмнение потискането на труда и защитата и укрепването на корпоративната власт в Америка. Вече подробно разгледахме унищожаването на обществения договор, разрушаването на трудовите защити и ликвидирането на средната класа. Не са необходими допълнителни доказателства.

 

Съществува и друга тревожна категория, която още по-силно доказва заплахите за гражданското общество от авторитарния и фашистки манталитет на полицейската държава, който все повече прониква в САЩ, и която включва тривиални граждански спорове, в които в никакъв случай не би трябвало да се намесва полицията. През юли 2014 г. мъж от Минеаполис е изхвърлен от полет на “Саутуест еърлайнс (Southwest Airlines)” заедно с двете си деца, защото задава въпроса защо той има право на приоритетно качване на борда, а двете му деца – не. Той публикува съобщение в Туитър, в което се казва: “Уау, най-грубият агент в Денвър. Кимбърли С, изход С39, не съм доволен“. Наземните стюардеси на “Саутуест еърлайнс” видели туита, изхвърлили Уотсън и децата му от полета, като му съобщили, че сега е квалифициран като “заплаха за безопасността“, и го заплашили, че ще го арестуват, ако не изтрие незабавно публикацията си. В статия за американското образование писах за учители в детска градина, които викат полиция, за да арестуват деца, които се държат лошо, и за китайска туристка в Ню Хемпшир, която е била ударена с електрошок и нападната от полицията, когато продавач в магазин на “Епъл (Apple)” се оплакал, че е искала да купи два телефона. (бел. на преводача: Макар че смартфоните “Епъл” се произвеждат в Китай, продаваните там са по-скъпи и с по-лошо качество и компанията “Епъл” е наложила ограничения на китайци, пътуващи в САЩ да купуват повече от един телефон. Пазарна икономика? Ама друг път!) В друг случай баща в Ню Хемпшир присъства на родителска среща в училище, за да протестира срещу използването в класната стая на материали със сексуално съдържание, предоставени на дъщеря му в тийнейджърска възраст. Когато мъжът надхвърлил произволно определения максимум от две минути време за изказване, директорът се обадил в полицията и бащата бил арестуван. Във всички тези случаи не е бил нарушен никакъв “закон“, затова полицията е използвала общи обвинения за “предизвикване на обществени безредици” или друго подобно обвинение за нарушаване на обществения ред.

 

Тези фалшиви обвинения могат да бъдат отхвърлени от съда, но въпреки това представляват сериозно нарушение на гражданските права и грубо преувеличение на способността на хората да създават свои собствени закони и на полицията да ги прилага. В горния случай с авиокомпания “Саутуест еърлайнс”, ако мъжът беше отказал да изтрие негативния си пост, агентът със сигурност щеше да се обади в полицията, която, излята от същия авторитарен калъп, автоматично щеше да го арестува и обвини, вероятно в “тероризъм в Туитър (Twitter)” (бел. на преводача: Сега компанията е преименувана на Х). В крайна сметка човекът вероятно е щял да се измъкне, но е щяло да бъде дълго и скъпо изкачване от дъното на тази дупка. В случая с магазина на “Епъл” клиентката е била физически повалена на земята и ударена с електрошок от полицията веднага след пристигането им. В нито един от случаите полицията не е направила дори минимални опити да установи фактите. Всъщност единственият значим “факт” е, че цивилен гражданин оспорва всякакъв вид власт, дори такава, която е толкова слаба, че е невидима. Никой цивилен не разполага с практическа защита срещу агент на авиокомпания или продавач в магазин, които свидетелстват, че е “предизвикал нарушение на обществения ред“, нито срещу обвиненията на полицията за това, че е направил това. Единственият имунитет идва от богатството или политическата власт.

 

Съществуват безброй подобни случаи, чиято обща черта е подразбиращото се допускане, че всеки, дори на позиция с минимална власт, като например продавач в Кей Еф Си (KFC), има право да диктува въображаеми правила, които придобиват силата на закон в полицията и които, ако бъдат оспорени, ще доведат до арест. Отделните частни граждани, най-малкото тези, които не разполагат с очевидно богатство или власт, все повече се изхвърлят в социалния кош за боклук. Подобни инциденти може да изглеждат поотделно незначителни и несвързани, но в по-голямата си част те не са незначителни и са признак на плашещ авторитаризъм, който заразява цяла Америка, част от широко разпространения порив към фашизъм, който се наблюдава във всички страни с дясно политическо управление, особено в САЩ. Това, че е толкова често срещано явление, е плашещо и почти ужасяващо развитие, при което човек вече се страхува да влезе в какъвто и да е спор дори с най-незначителния служител или чиновник, в почти всякакъв контекст и независимо от основанието.

 

Когато обикновените граждани се страхуват да оспорват най-тривиалните несправедливости в гражданското общество, когато хората като индивиди са изместени на дъното на приоритетния списък, когато дори продавачите в магазините имат ефективна власт да арестуват, това е авторитарен фашизъм – класическо определение за де факто фашистка полицейска държава. В моята електронна книга “Полицейската държава (The Police State)” и в дискусията за произволните и безотговорни правоприлагащи органи видяхме и други подобни примери, при които това най-основно гражданско право – правото да изразиш оплакване – е превърнато в престъпление. В тези случаи ставаше дума предимно за полиция, която грубо превишава правомощията си, но тази категория включва обикновени цивилни лица, които нямат реално вложена каквато и да е гражданска власт, и въпреки това във всеки случай законната власт се предполага и упражнява изцяло по прищявка на същите тези лица. Докато американците си доставят удоволствие, обвинявайки Китай, че е авторитарен, в действителност САЩ са тези, които са едновременно авторитарни и фашистки. Днес Китай е едно много човешко гражданско общество в сравнение с преобразената Америка.

 

*

ЗА АВТОРА: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).

 

Пълният му архив може да бъде намерен на:

https://www.bluemoonofshanghai.com/ + https://www.moonofshanghai.com/

Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com

 

*

Тази статия може да съдържа материали, защитени с авторски права, чието използване не е изрично разрешено от собственика на авторските права. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.


Copyright © Larry RomanoffBlue Moon of ShanghaiMoon of Shanghai, 2024