BL — LARRY ROMANOFF — Демокрацията – най-опасната религия — Глава 12 – Бърнейс и контролът на демокрацията

November 01, 2022

November 06, 2022

 

 

Демокрацията – най-опасната религия

Глава 12 – Бърнейс и контролът на демокрацията

от Лари Романоф

Превод: Велеслав Гривов

 

BULGARIAN   CHINESE   ENGLISH  ESTONIAN    POLSKI

 

 

От опита си във формулирането, манипулирането и контролирането на общественото възприятие и мнение в Комитетa за обществена информация (Committee on Public Information – CPI) и Липман (Lippman), и Бърнейс (Bernays) по-късно пишат за своето открито презрение към “податливата и безнадеждно зле информирана общественост” в Америка[1]. Липман вече е писал, че народът в една демокрация е просто “объркано стадо” от “невежи и досадни пришълци”[2], които трябва да бъдат поддържани само като “заинтересовани зрители”, които да бъдат контролирани от елита на “тайното правителство”. Те стигат до извода, че в многопартийната избирателна система (демокрацията) общественото мнение трябва да бъде “създавано от организирано разузнаване” и “проектирано от невидимо правителство”, а народът да бъде принизен до статута на неинформирани наблюдатели – ситуация, която съществува без прекъсване в САЩ през последните 95 години. Бърнейс вярва, че само малцина притежават необходимата проницателност за Голямата картина, за да им бъде поверена тази свещена задача, и смята себе си за един от тези избранници.

 

“През цялата си кариера Бернeйс е бил напълно циничен в манипулирането на масите. Напълно пренебрегвайки личната значимост на техните искрено поддържани ценности, стремежи, емоции и вярвания, той ги е смятал за незначителни, освен да бъдат използвани като инструменти за постигане на комерсиалните и политическите цели на техните наематели.”

 

В книгата си “Пропаганда“[3][3а][4] Бърнейс пише: “Разбира се, изумителният успех на пропагандата по време на войната отвори очите на малцината интелигентни хора във всички сфери на живота за възможностите за управление на общественото съзнание. Съвсем естествено беше след края на войната интелигентните хора да се запитат дали не е възможно да се приложи подобна техника към проблемите на мира. Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което е истинската управляваща сила в нашата страна.

 

Първоначалният проект на Бърнейс е да осигури влизането на САЩ в Европейската война, но по-късно той се занимава предимно с утвърждаването на двойните системи на изборна демокрация и неограничен капитализъм, които елитите са създали в своя полза, както и с тяхната защита в условията на нарастващи вълнения, съпротива и идеологическа опозиция. Откривайки, че обърканото стадо не е толкова сговорчиво, колкото му се иска, Бернeйс заявява необходимостта да приложи “научната дисциплина“, т.е. психологията на пропагандата, към функционирането на демокрацията, където неговите социални инженери “ще осигурят на модерната държава основа, върху която може да се реализира нова стабилност“. Именно това Липман нарича необходимост от “интелигентност и контрол на информацията” в демокрацията, като заявява, че пропагандата “има легитимна и желана роля в нашата демократична система“. И двамата мъже си представят съвременното американско общество като доминирано от “относително малък брой хора, които разбират умствените процеси и социалните модели на масите“. За Бърнейс това е “логичен резултат от начина, по който е организирано нашето демократично общество“, без да отбелязва, че именно неговите европейски кукловоди са го организирали по този начин.

 

Липман и Бърнейс не са независими в извратеното си виждане за пропагандата като “необходимост” на демокрацията, както не са независими и във военния маркетинг, тъй като черпят теориите и инструкциите си от своите еврейски господари в Лондон. Многопартийната избирателна система не е разработена и въведена, защото е най-напредналата форма на управление, а по-скоро защото единствено тя предлага най-големи възможности за корумпиране на политиците чрез контрол върху парите и за манипулиране на общественото мнение чрез контрол върху пресата. В книгата си “Проектиране на съгласието (The Engineering of Consent)“[5] [5а] Бърнейс голословно заявява, че “Проектирането на съгласието е самата същност на демократичния процес“. С други думи, същността на демокрацията се състои в това, че няколко “невидими хора” манипулират заблуденото стадо, за да повярва, че контролира прозрачна система на управление, като избира един от двама предварително избрани кандидати, които вече са купени и платени от същите тези невидими хора.

 

Дори и преди войната “тайното правителство“, т.е. европейските еврейски покровители на Липман и Бърнейс, са осъзнали напълно възможностите за широкомащабен контрол на населението и са развили далечни амбиции по отношение на “Контрола на демокрацията“, като отново са използвали правителството на САЩ като инструмент. Интересът им не се ограничава само до американското население, а бързо обхваща голяма част от западния свят. С помощта на Липман и Бърнейс като свои агенти тези невидими хора заставят американското правителство да прилага принципите на Бърнейс в държавите по целия свят, като към инструментите си за манипулиране на възприятията и убежденията на хората от десетки държави добавят проекта на ЦРУ “Присмехулник (Mockingbird)”[6][7][8][9][10], Радио “Гласът на Америка (Voice of America)” [11][12], Радио “Свободна Европа (Free Europe)” и Радио “Свободна Азия (Free Asia)”, Радио “Свобода (Freedom)” и много други. Държавният департамент на САЩ, който вече е изцяло на тяхна страна, твърди, че “пропагандата в чужбина е незаменима” за така нареченото “управление на обществената информация”. Департаментът също така признава необходимостта от абсолютна секретност, заявявайки, че “ако американският народ някога разбере, че мощната пропагандна машина работи върху този народ, резултатът ще бъде катастрофа”. Но мощната машина наистина работи върху хората и продължава да работи до степен, която би впечатлила дори Бърнейс.

 

Историята на пропагандата и нейното използване за манипулиране и контролиране на общественото мнение в САЩ и в западните демокрации като цяло е дълга история, включваща много привидно различни и несвързани събития. Основна кризисна точка за контрола на елита върху американската демокрация е войната във Виетнам – единственият период в историята, в който американският народ е получавал точно медийно отразяване на действията на своето правителство в друга държава. Поради ужасяващите разкрития за американските изтезания и жестокост обществените протести са толкова широко разпространени, че САЩ са на ръба на анархията и стават почти неуправляеми. Американците разкъсват военните си повиквателни бележки и бягат в Канада, за да избегнат военната служба. Улиците и университетските кампуси са залети от протести и бунтове, поне докато Никсън не нарежда въоръжен отговор[13][14][15]. Това е през 1970 г., но през 1971 г. Даниел Елсбърг (Daniel Ellsberg) открадва “Документите на Пентагона” (The Pentagon Papers) от корпорацията РАНД (RAND), където работи, и ги изнася в медиите, и това е началото на края. След политическите последици и оставката на Никсън тайното правителство на Бърнейс заработва на пълни обороти и американският политически пейзаж се променя завинаги.

 

Основна част от този “демократичен свръхразвой” е почти незабавното създаване през юли 1973 г. от Дейвид Рокфелер, Ротшилд и други “частни лица” на базиран в САЩ мозъчен тръст, наречен “Трилатерална комисия (Trilateral Commission)“[16]. По това време Рокфелер е председател на “Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations)” на Ротшилд, както и председател на контролираната от Ротшилд банка “Чейс Манхатън (Chase Manhattan Bank)”. Збигнев Бжежински (Zbigniew Brzezinski), който бе съветник на Обама по външната политика, е “съосновател”. Необходимостта от създаването на тази група официално се обяснява с петролната криза в Близкия изток, но те се съсредоточават върху една много по-важна криза – тази на демокрацията, която показва ясни признаци, че отива там, където никой не бива да ходи. По онова време, когато беше останала и малка част от свободната преса, вестник “Вашингтон пост” публикува статия, озаглавена “Пазете се от Трилатералната комисия (Beware of the Trilateral commission)“[17]. Повече няма да го направи. Всяка критика към Комисията днес е официално посочена от правителството на САЩ като “теория на конспирацията“[18].

 

Не успях да открия данни за доклад на Трилатералната комисия относно петролната криза в Близкия изток, а изглежда, че първият им голям доклад, публикуван от Нюйоркския университет през 1975 г. само две години след създаването им, е озаглавен “Кризата на демокрацията (The Crisis of Democracy)“[19][20], чийто водещ автор е професорът от Харвард Самюел Хънтингтън (Samuel Huntington).

 

В статията си Хънтингтън заявява, че “60-те години на ХХ век са свидетели на подем на демократичния плам в Америка“, с тревожно нарастване на броя на гражданите, участващи в шествия, протести и демонстрации, което е доказателство за “утвърждаване на равенството като цел в социалния, икономическия и политическия живот“, тъй като равенството е нещо, което никоя демокрация не може да си позволи. Той твърди, че “същността на демократичния подем през 60-те години на ХХ век е общо предизвикателство към съществуващите системи на власт, публични и частни. Под една или друга форма то се прояви в семейството, университета, бизнеса, обществените и частните сдружения, политиката, държавната бюрокрация и военните служби.

 

Хънтингтън, който е бил пропаганден консултант на американското правителство по време на войната му във Виетнам, се оплаква още, че обикновените хора вече не смятат елитите и банкерите за по-висши и не се чувстват задължени или длъжни да се подчиняват. Не е нужно да четем много между редовете, за да видим, че истинското оплакване на Хънтингтън е, че богатите елити, тези на тайното правителство, са подложени на все по-силни обществени атаки поради разкритията за грандиозни злоупотреби с богатството и властта им. На тях вече не се възхищавали и не ги уважавали, нито дори им се страхували особено, а вместо това все повече ги презирали. Хората също така са се отказали от доверието си в своето правителство поради осъзнаването на широкото проникване в Белия дом и Конгреса от “хитрите оператори” на Бърнейс, което води, по думите на Хънтингтън, до “спад в авторитета, статута, влиянието и ефективността на президентството“.

 

Хънтингтън стига до заключението, че САЩ страдат от “излишък на демокрация“, като пише, че “ефективното функциониране на една демократична политическа система обикновено изисква апатия и неангажираност“, и заявява, че това е от решаващо значение, тъй като именно тези качества на обществото “позволяват на демокрацията да функционира ефективно“. Верен на расистките си корени, той определя “чернокожите” като една от тези групи, които стават “твърде демократични” и представляват опасност за политическата система. Той завършва доклада си, като заявява, че “уязвимостта на демокрацията, по същество “кризата на демокрацията“, произтича от обществото, което се образова и участва, и че нацията се нуждае от “по-балансирано съществуване” с това, което той нарича “желателни граници на разширяването на политическата демокрация“. С други думи, истинската криза на демокрацията се състояла в това, че народът започнал да вярва в частта “управление от народа, за народа” и не само действително участвал, но и започнал да презира и да не се подчинява на онези, които управлявали страната единствено заради собствената си финансова и политическа изгода. И, разбира се, решението било да се проектира социална ситуация с по-малко образование и демокрация и повече власт от тайното правителство на елита.

 

Според Хънтингтън демокрацията се състои от привидност, но не и от същност, от конструкция, чрез която хитрите елити подбират кандидати, за които народът може да се преструва, че гласува, но които ще бъдат контролирани от своите господари и ще им се подчиняват. След като хората са участвали в “демокрацията”, от тях се очаква да се върнат към нормалното си състояние на апатия и неангажираност.

 

Въпреки това в тази статия, по-специално в коментарите на Хънтингтън, има един подтекст, който ми се стори обезпокоителен, почти като предвестник на нещата, които предстоят. Някои от неговите “оценки” изглеждат почти еретични за онова време, заявявайки, че съществуващата основна рамка на (демократичното) управление изисква “преразглеждане“, и задавайки въпроса: “Дали политическата демокрация, такава, каквато съществува днес, е жизнеспособна форма на управление“? Той пише, че “внимателните наблюдатели на трите континента виждат мрачно бъдеще за демократичното управление“. Той отбелязва, че един от висшите британски служители заявява, че “парламентарната демокрация [в Обединеното кралство] в крайна сметка ще бъде заменена от диктатура“, а бившият японски министър-председател Такео Мики (Takeo Miki) предупреждава, че “японската демокрация ще се срине“. Той пита: “Могат ли тези държави да продължат да функционират през последната четвърт на ХХ век с формите на политическа демокрация, които са развили през третата четвърт на този век?” Както вече отбелязах на друго място, той ясно заявява, че “демокрацията” се е провалила напълно във всяка сфера на човешкото общество, където е била изпробвана (с изключение на тази на управлението), но след това се оплаква, че демокрацията изглежда се проваля и в сферата на управлението.

 

Четейки този документ в светлината на политическите събития оттогава, имам чувството, че Хънтингтън би могъл да бъде нает от Клаус Шваб, за да представи неговото “Голямо пренастройване”. Обезпокоително е, че когато свържем точките на политическото развитие през последните около 50 години, се оказва, че западният свят се е подготвял за преход от “демокрации” към фашистки правителства. Това е особено вярно, тъй като между всички тези точки е имало толкова ясна координация и това планиране е могло да дойде само от еврейската хазарска мафия в Лондонското сити. За това не е възможен друг централен източник.

 

Ноам Чомски (Noam Chomsky) отбелязва в една своя статия, че по време на студентския активизъм през 60-те и началото на 70-те години на миналия век нацията очевидно е рискувала да стане твърде добре образована, което е създало “кризата на демокрацията” на Трилатералната комисия. С други думи, невежеството, необходимо за поддържането на многопартийната система на управление, е било изложено на риск да бъде подкопано от студентите, които всъщност са научавали неща, които тайното правителство на Бърнейс не е искало те да научат. “В доклада си Комисията осъжда съсредоточаването на вниманието върху така наречените “групи със специални интереси” като жените, работниците и студентите, които се опитват да получат права в рамките на политическата арена, които очевидно са “против националния интерес” [на горния 1%]”. Комисията заявява, че е особено загрижена за училищата и университетите, които не си вършат работата по “правилното индоктриниране на младите“, и че “трябва да имаме повече умереност в демокрацията“. Оттук нататък пътят напред е ясен: сега младите хора в Америка ще бъдат “правилно индоктринирани” както от системата на държавните училища, така и от университетите, така че да станат “по-умерени“, по-невежи и най-вече да избягват да изискват неща като социално равенство и права на работниците, които са толкова очевидно против “националния интерес” на елитите и тяхното “тайно правителство“.

 

Преди Хънтингтън и студентския активизъм през 60-те години на ХХ век имаме друг известен експерт по пропагандата, политиката и фашизма в лицето на друг американски евреин – Харолд Ласуел (Harold Lasswell), който с възхищение е описван като “водещ американски политолог и теоретик на комуникациите, специализиран в анализа на пропагандата“, като се твърди, че Ласуел “се нарежда сред половин дузината творчески новатори в социалните науки през ХХ век“. Неговият биограф Алмънд (Almond) твърдо заявява, че “малцина биха се усъмнили, че [Ласуел] е бил най-оригиналният и продуктивен политолог на своето време“[21]. Наистина висока оценка, напомняща на тази, която се отправя към Липман и Бърнейс – и по същите причини.

 

Още по-рано, в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, Чикагският университет провежда серия от тайни семинари по “комуникации“, финансирани от фондация “Рокфелер”, в които участват някои от най-изтъкнатите изследователи в областта на “комуникациите и социологията”, един от които е Ласуел. Подобно на Липман и Бърнейс преди него, както и на Хънтингтън и др. след него, Ласуел е на мнение, че демокрацията не може да се поддържа без авторитетен елит, който формира, оформя и контролира общественото мнение чрез пропаганда. Той заявява, че ако елитите нямат необходимата сила, за да принудят масите да се подчиняват, тогава “социалните мениджъри” трябва да се обърнат към “изцяло нова техника на контрол, до голяма степен чрез пропаганда“, поради “невежеството и суеверието на масите“. Той твърди, че обществото не бива да се поддава на “демократичните догматизми за това, че хората са най-добрите съдници на собствените си интереси“, защото те не са такива. Освен това “най-добрите съдии са елитите, на които трябва да се осигурят средства за налагане на тяхната воля в името на общото благо“. Рокфелеровите и други фондации и мозъчни тръстове бавно изпълняват този съвет вече почти 100 години.

 

Сред многобройните резултати от работата на Липман и Бърнейс е подчиняването, първоначално на изпълнителната, а впоследствие и на законодателната власт на правителството на САЩ, на глобален план на европейските и американските банкери и техните корпоративни и политически интереси в САЩ. Днес открито говорим за това, че Белият дом и Конгресът на САЩ се контролират в огромната си част от еврейското лоби и неговите мултинационални корпорации, но тази гора е засадена преди 100 години. В началото на 1900 г. вече имаме американско правителство, което е изцяло под мощното влияние и ефективен контрол на това, което Бърнейс нарича “тайно правителство” и което се контролира по почти същия начин като обърканото обществено стадо. По време на предизборната си кампания за президентските избори през 1912 г. Теодор Рузвелт заявява: “Зад видимото правителство стои невидимо правителство на трона, което не дължи на народа никаква лоялност и не признава никаква отговорност“[22], и твърди, че е необходимо да се унищожи това невидимо правителство и да се развали корумпираното обединение на бизнеса и политиката. Рузвелт отново:

 

“Беше естествено и може би човешко, че привилегированите принцове на тези нови икономически династии, жадни за власт, посегнаха към контрола върху самото управление. Те създадоха нов деспотизъм и го обвиха в одеждите на правната санкция. Една малка група съсредоточи в собствените си ръце почти пълен контрол върху чуждата собственост, чуждите пари, чуждия труд и чуждия живот. За твърде много от нас животът вече не е свободен, свободата не е реална, хората не могат да преследват щастието. Тези икономически роялисти се оплакват, че се стремим да сринем институциите на Америка. Това, от което се оплакват в действителност, е, че се стремим да им отнемем властта.”

 

Артър Милър (Arthur Miller) пише, че “онези, които формално управляват, получават сигналите и заповедите си не от електората като цяло, а от малка група хора. Тя съществува, въпреки че съществуването ѝ се отрича, и това е една от тайните на американския обществен ред, но за която не бива да се говори.” И както ни е казал Бодлер (Baudelaire): “Най-добрият трик на дявола е да те убеди, че той не съществува“. Истината за това може да се види навсякъде, но малцина искат да я видят.

 

Връщайки се към Бърнейс и неговата пропаганда за спасяване на демокрацията, както и към версиите, разпространявани от неговите наследници, в тази река има две смесени течения. Най-важното е (предимно чуждестранните) банкери и индустриалци да си възвърнат пълния контрол върху правителството на САЩ, особено върху икономическите сектори, като първата стъпка е да се възстанови разхлабеният контрол върху самите политически партии и политиците, които ги обитават. Съществува интересен китайски документ, в който точно се разглежда дълбокото еврейско влияние върху правителството на САЩ по това време, като се посочва “Демократическата партия принадлежи на семейство Морган, а Републиканската партия – на семейство Рокфелер. Рокфелер и Морган обаче принадлежат на Ротшилд.“[23] Тогава се налагат нови и мащабни усилия за възстановяване на социалния и политическия контрол върху населението. Необходима им е била ваксина, но не за да предпазят американския народ, а за да го заразят с неизлечима болест, наречена приятно “демократизация”, но която би била по-лесно разпознаваема като зомбиране. Те са успели.

 

Демокрацията винаги е била обявявана на Запад за най-съвършената форма на управление, но под влиянието на огромна пропагандна кампания тя скоро се превръща във връх на просветената човешка еволюция, разбира се, в съзнанието на американците, но и на Запада като цяло. Тъй като многопартийната избирателна система формира основата на външния (чуждестранен) контрол върху правителството на САЩ, е било наложително тази фантастична измислица да се вкара директно в американската психика. Те са го направили до такава степен, че “демокрация“, с хилядите си значения, днес е равностойна на библейски пасаж – послание от Бога, което по своята същност не може да бъде поставено под съмнение. Бърнейс и хората му са източникът на дълбокото, трайно и очевидно фалшиво убеждение във всяко американско сърце, че демокрацията е “универсална ценност”. Един от най-глупавите и устойчиви митове, създадени от тези хора, е приказката, че докато всеки народ еволюира към съвършенство и просветление, неговата ДНК мутира и той развива дадено от Бога, може би генетично, желание за многопартийна политическа система. Това убеждение е пълна глупост, без нито едно историческо или друго доказателство в негова подкрепа, глупав мит, създаден, за да заблуждава още повече обърканото стадо.

 

Но е било необходимо много повече по отношение на социалния контрол. По времето, когато Рейгън замени Картър през 1980 г., всички колела бяха в движение, за да се лишат американските граждани окончателно от всичко, освен от любимата им до този момент “демокрация“. Нападението на Рейгън срещу американската общественост беше изцяло фронтално, като Волкър (Paul Volcker) от Федералния резерв на САЩ вкара САЩ в една от най-бруталните рецесии в историята, като намали заплатите и собствеността върху жилищата, унищожи натрупаните през целия живот лични активи, увеличи драстично безработицата, ликвидира почти изцяло профсъюзите и направи цялата нация политически покорна от страх. Интересното е, че колкото повече тяхната скъпоценна демокрация ги обедняваше и обезсилваше, толкова по-силно американската общественост се придържаше към нея, като вече не запазваше никакво желание за равенство, а само се надяваше да оцелее. Осемте години от президентството на Рейгън бяха едни от най-бруталните в историята на САЩ, но благодарение на силата на пропагандата и доброволното подчинение на средствата за масова информация американците не разбираха какво се случва с тях. Уроците от 70-те години на ХХ век и Виетнамската война бяха добре усвоени и “невидимите хора” на Бърнейс възвърнаха САЩ като колония, както правителството, така и народа, като възвръщането беше умело “проектирано от едно невидимо правителство“.

 

Цялата Макиавелистка същност на тази пропаганда, нейните истински намерения и резултати, няма да станат веднага ясни на читателите от тази кратка поредица от есета. Прочитането на цялата поредица “Бернейс и пропагандата“[24] ще запълни много от пропуските и ще позволи на читателите да свържат повече точки и да получат по-ясна представа за целия пейзаж.

*

 

ЗА АВТОРА: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).

Пълният му архив може да бъде намерен на:

https://www.bluemoonofshanghai.com/ или https://www.moonofshanghai.com/

Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com

 

Бележки:

 

(1) https://alethonews.com/2012/07/31/progressive-journalisms-legacy-of-deceit/

(2) http://thirdworldtraveler.com/Chomsky/MediaControl_excerpts.html

(3) https://www.amazon.com/Propaganda-Edward-Bernays/dp/0970312598

(3a) https://www.voltairenet.org/IMG/pdf/Bernays_Propaganda_in_english_.pdf

(4) https://archive.org/details/BernaysPropaganda

(5) https://www.amazon.com/Engineering-Consent-Edward-L-Bernays/dp/B0007DOM5E

(5a) https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/The_Engineering_of_Consent_%28essay%29.pdf

(6) https://www.thedailybeast.com/how-the-cia-paid-and-threatened-journalists-to-do-its-work

(7) https://thenewamerican.com/cia-s-mockingbirds-and-ruling-class-journalists/

(8) https://apps.washingtonpost.com/g/documents/local/cia-report-on-project-mockingbird/295/

(9) https://allthatsinteresting.com/operation-mockingbird

(10) https://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/sociopol_mediacontrol03.htm

(11) https://euvsdisinfo.eu/report/radio-liberty-and-voa-are-a-part-of-american-propaganda-machine-and-are-banned-in-the-usa/

(12) Радио “Гласът на Америка (Voice Of America – VOA)” бе обградило Китай от всички съседни страни, включително и с масирано присъствие в Хонконг, като излъчваше американска подстрекателска пропаганда в Китай (според схемата на Бернайс) 24 часа в денонощието в продължение на поколения. Не успя и беше окончателно закрито през 2019 г. Също така, когато тайвански учен идентифицира 5-те оригинални хаплотипа на вируса COVID-19 и доказа, че те произхождат от САЩ, именно VOA тормозеше човека толкова лошо онлайн, че той закри всичките си акаунти в социалните мрежи и се оттегли. Тъй като демокрацията е монета само с една страна, САЩ силно се възмутиха от излъчването от страна на “Китайското международно радио” (China Radio International) на “приятелски настроени към Пекин предавания в над 30 американски телевизии, много от които в големи американски градове”. http://chinaplus.cri.cn/opinion/opedblog/23/20181006/192270.html

(13) https://www.independent.co.uk/news/world/americas/kentstatemassacrevietnamwarnationalguard-50-yearanniversarya9497501.html

(14) https://www.nationalgeographic.com/history/reference/unitedstateshistory/ohiokentstateuniversityshooting/

(15) http://news.cnr.cn/native/gd/20200606/t20200606_525118936.shtml

(16) http://www.antiwar.com/berkman/trilat.html

(17) https://www.washingtonpost.com/archive/lifestyle/1992/04/25/bewarethetrilateralcommission/59c48198-9479-4c80-a70aa1518b5bcfff/

(18) http://mail.conspiracygov.com/thenewworldorder/trilateralcommission/

(19) https://www.bluemoonofshanghai.com/wpcontent/uploads/2022/10/TheCrisisofDemocracy.pdf

(20) https://ia800305.us.archive.org/29/items/TheCrisisOfDemocracyTrilateralCommission-1975/crisis_of_democracy_text.pdf

(21) https://www.nap.edu/read/1000/chapter/10

(22) https://www.sgtreport.com/2020/11/formerpresidentswarnabouttheinvisiblegovernmentrunningtheunitedstates/

(23) The Age of Innovation 2013 Issue 6 95-97 pp. 3 of 1003, The database of scientific and technological journals of Chinese science and technology; http://www.cqvip.com/QK/70988X/201306/46341293.html

(24) Bernays and Propaganda;

https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/BERNAYS-AND-PROPAGANDA-.pdf

 

*

Тази статия може да съдържа материали, защитени с авторски права, чието използване не е изрично разрешено от собственика на авторските права. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.

 

Авторско право © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2024